Мнозина сравняват съдбата на дакела с тази на пенсиониран тореадор, принуден да забавлява кралския двор със страховити истории. От храбър и свиреп ловец миниатюрното куче се е превърнало в домашен компаньон. Някога късокраките животни били ненадминати в лова на язовци и лисици. Помагало им отличното обоняние, съчетано със смелост и усет към дивеча. Дакелът храбро се нахвърлял срещу по-едрия язовец, готов да се бие до смърт. Сред най-ценните качества на породата някога се смятало умението на дребосъците да ровят. Сега пак може да го демонстрират, но за ваш ужас в градината, ако не го контролирате. Дакелите са верни и привързани, много весели и въпреки късите си крайници, могат да издържат на много движения. Техният лай е силен, дори прекалено за ръста им. Като пазачи дакелите може да бъдат агресивни към непознати. Редовните разходки са от голямо значение, ако искате вашият домашен любимец да се радва на добро здраве. Идеалното тегло за дакела е 4,5 кг. Много е важно да не позволите на малкото животно да затлъстее. Примерното меню за тази порода е до 200 грама сготвено месо с добавка на бисквити или чаша суха храна, разредена с гореща или студена вода в съотношение 1/2. Днес има три разновидности на породата - гладкокосмест, грубокосмест, дългокосмест. Дакелът с груба козина се е получил чрез кръстоска с шотландския дендидаймънд териер. Дългокосместият е резултат от комбинация със спаньол и стария германски стьоберхунд. Козината на всички разновидности на дакела по принцип се поддържа лесно. На гладкокосместите трябва да се отделят по няколко минути на всеки няколко дни, като се изтриват с кучешка ръкавица или меко парцалче. За тези с дългата козина са нужни острокосместа четка и гребен. Към края на ХIХ век германските ловци почувствали нужда от дребно куче за лов на зайци подземници, което да може да ги измъква от леговищата им. Такива дакели се получили случайно - по-дребните в едно кучило. По всичко обаче личи, че имало миниатюрен вид, познат като дакел за зайци, който целесъобразно бил получен чрез съешаване на леки по тегло дакели с тойтериери или пинчери. Ранните миниатюри явно притежавали малко от качествата на изложбения дакел, но селективното отглеждане произвело много по-добър вид, познат години наред като текел джудже, който обаче запазил плитките гърди, късата глава и изпъкнали очи, характерни за предшествениците му. Изкривяването на крайниците, което е сред характерните белези на дакела, се дължи на слабост на сухожилията и прекомерно увеличаване дължината на тялото. Дакелът е вярно домашно куче, което не изисква много грижи. Веселият му характер пък лесно го прави любимец на децата и дамите. В интерес на истината дребосъкът понякога проявява своенравие, но това е част от чара му, твърдят собственици на дакели.

Родината на дакела е Германия, където използвали миниатюрното куче за подземен лов на язовци и лисици още преди ХVI век. Наследник е на най-старото германско ловно куче - биберхунд. През 1840 г. бил публикуван първият том на "Дойчер Хунде Щамбух" - родословната книга на всички породи. 39 години по-късно бил установен стандарт за дакели, а в 1888 г. бил основан Немски дакел клуб. В своята книга "Дакелът" Ерик Фитч Далглит пише за странния удар, нанесен на развъждането и отглеждането на кучета във Великобритания и в другите страни през Първата световна война."Бяха засегнати всички породи - пише той, - но нито една от тях така трагично, както дакелите." Още с появата си малкият дакел е считан и известен като национално куче на Тевтонската империя и след избухналата враждебност той понася своя дял от презрение, което се изсипва върху всичко германско. Това явление продължава във Великобритания и други части на Европа и през Втората световна война, когато заради немския си произход дакелите несправедливо биват отричани и презирани. По улиците викали по тях и дори ги замеряли с камъни. За щастие това отношение отдавна е минало и спортният симпатичен дакел отново излиза напред в класациите по популярност.